Идентификация на книги

Международното стандартно номериране на книгите е въведено в България през 1991 г. и е от компетенцията на Националната ISBN агенция към Народна библиотека „Свети Свети Кирил и Методий”. За уникалното идентифициране на всяко заглавие или издание Агенцията определя ISBN номер (International Standard Book Number). По правило всяко издание получава един ISBN. Нов ISBN се дава, когато книгата се преиздава. Книги, излизащи в допълнителен тираж, т.е. допечатка, не получават нов ISBN. Книги, издадени от две или повече издателства, получават два или повече ISBN на съответните издателства. Различните езикови версии на една и съща книга получават толкова ISBN, на колкото езика са издадени. Многотомните издания получават ISBN за многотомното издание като цяло и ISBN за всеки том. Книги, които излизат в няколко формата или подвързии, получават отделен ISBN за отделните издания. Промяната в цената на книгата не води до нов ISBN. Ако една книга се издава на различни носители на информация (книжно тяло, на CD-ROM, интернет и др.), се дават толкова ISBN, на колкото носители на информация се издава книгата. Ако една книга се издава с и без приложение, съответните издания получават отделни ISBN.

Кодиране на ISBN

ISBN е номеричен код, който се състои от 10 арабски цифри, от 0 до 9 като последната е контролна и понякога е Х. Задължително е изписването на инициалите ISBN за разграничаване от други номера и кодове.

При кодиране на ISBN с баркод отляво на номера (без контролната цифра) се добавя 978.

За кодиране на така получения идентификационен номер се използва символ EAN-13. В случай, че се налага кодиране на допълнителна информация, могат да се използват ADD-ON символи.