Интернет на нещата (Internet of Things - IoT)

„Интернет на нещата“ е често обсъждана тема, както на работното място така и извън него. Но какво точно означава този термин?
Компютърна мрежа от физически устройства, офиси, сгради, телефони и други, с вградени електронни елементи (софтуер, сензори, изпълнителни механизми) за взаимодействие помежду им или с външна среда, като им позволява да събират и обменят данни, може да бъде обобщено като „Интернет на нещата“ или IoT.
Ключов фактор за развитието на „Интернет на нещата“ е използването на стандартите GS1, които свързват физическия и дигиталния свят и гарантират оперативна съвместимост, сигурност и прозрачност на информацията. Стандартите предоставят най-добри практики за оценка на риска и защита на данните, и са сигурна предпоставка за отговорно използване на технологиите. Последните могат да бъдат разделени в три категории:
1. Стандартите за идентификация включват уникални идентификатори (наречени GS1 идентификационни ключове), които позволяват еднозначно идентифициране на обекти (търговски единици, логистични единици, физически локации, документи, услуги и други) от реалния свят и това те да станат част от електронната информация, която се съхранява и/или споделя с крайните потребители.
2. Стандартите за обхващане на данни осигуряват автоматичното обхващане на данни, директно от физическия обект, свързвайки физическия свят със света на електронната информация. Същите включват:
- Определения за носителите на данни - баркодове и радиочестотни тагове (RFID), които позволяват записването върху тях на GS1 идентификационни ключове и допълнителни данни, свързани с конкретния физически обект.
- Стандарти, които осигуряват интерфейс на четци, принтери и други хардуерни и софтуерни компоненти, и връзката със съответните бизнес приложения.
3. Стандартите за обмен на данни осигуряват възможност за споделяне на информацията между търговските партньори и вътрешно фирмено, осигурявайки основата за електронни бизнес транзакции, електроннна прозрачност на физическия и дигиталния свят и други информационни приложения. GS1 Стандартите за обмен на данни съдържат:
- Определения за основни данни, данни за бизнес транзакции и данни за физически събития.
- Инструменти за оптимизация на он-лайн търсене на продукти – комуникационни стандарти за споделяне на данни между различни платформи и търговски партньори.
- Стандарти, които помагат да се локализира местонахождението на необходимите данни в цялата верига за доставки
- Стандарти, които помагат да се създадат условия за споделяне на данните с висока степен на сигурност.

Фундаментът на IoT са свързаните устройства. Тези устройства включват баркодове, RFID четци и сензори, които играят ролята на интерфейс между уникално идентифицирани обекти и следващите слоеве на архитектурата, където данните се трансферират, съхраняват и анализират. Стожерите са от една страна машините, изпълняващи задачи в индустриалния контекст на IoT и от друга страна човешките същества, търсещи знания или ефективен начин да извършат различни неща.
Следващият важен слой от архитектурата на „Интернет на нещата“ е мястото за съхранение на данните. Достъпни решения позволяват голям обем от данни да бъдат събрани, обхванати, съхранени, анализирани, прегледани, търсени, споделяни като се надхвърля значително капацитета на традиционните релационни бази данни.
Следващият слой включва инструмент за генерирането на решения (Decision Support Tools). Голямото количество данни остава неизползваемо, ако липсва автоматизация.
бизнес функционалностите протичат на ниво приложение.
Основно сравняване на архитектурата на GS1 и опростената архитектура на IoT показва, че стандартите GS1 отговарят на нуждите на приложенията за „Интернет на нещата“.

Ключът е в идентификацията

За различни цели са необходими различни идентификатори. Най общо съществуват две основни категории:
1) Идетификатори на обекти, които служат за уникална и трайна идентификация на физически или виртуални обекти. Идентификационните ключове на GS1 перфектно изпълняват това изискване.
2) Комуникационни идентификатори, които служат за уникална идентификация на адреси в контекста на комуникацията с други адреси, включително комуникация в интернет среда. Типичен пример за това са IP адресите - IPv4 и IPv6.
GS1 може да се използва като първичен идентификатор на обект и да се свързва с данни, обхванати от сензори. Например данни за движението на амбалаж за многократна употреба (напр. палет или касета), идентифициран с GS1 баркод, могат да бъдат свързани в EPCIS заедно с данни от сензори (като температура, влажност) касаещи съответния амбалаж в определен момент от време. IPv4 или IPv6 ще съдействат за техническата комуникация в този процес.